В този блог. . . :: Събуди се, котьо {}

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.03.2012 14:49 - Събуди се, котьо {}

Прочетен: 1293 Коментари: 0 Гласове:

Замислих се, че трябва да си лягам по някое време, че утре е работен ден. То е 22:00ч. Ще постоя още час и ще полегна с някоя книжка да реанимирам. Сядам пред компа. Лафя за някоя и друга тъпотийка, разцъквам лице-книгата - поредните няколко минути изгубено време. Обръщам се - ми то е станало 1:00ч. Хубаво, знам се, стабиларка съм - ще стана в 7:00ч., ще премрежвам малко погледа. Да, разбира се - няма спор. Взимам книгата, чета малко и...

Летя си, полето е зелено, въздухът е прекрасен, вятъра ме носи, птиците чуруликат, поточе ромоли, а в далечината се чува Лейди Гага...

...какво?! Все по-настоятелно чувам "ра, ра, а а ааа, рамма, маа аа...", облечена съм в рокля от пържоли - какво става, небето се смрачи! Очи отварям. Червени са на светофар - усещам го, но няма мърдане. Радио-будилника бичи на макс този нехуманен трак и трябва да стана да го изключа. Но тук...тук е толкова топло. Прегръщам възглавницата - "обичам те" прошепвам. И тя става още по-мека и не ме пуска да стана с нежните си окови. Навън валят висулки, духат кинжали, Гага още напява за драмата си, а аз се нося в тази психеделична дилема, смятайки, че разтеглям времевия континиум с всяка секунда залепналост към леглото. Не издържам. Ставам със затворени очи и на автопилот, удрям големият бутон и 5-минутната пауза започва да се отброява. 5 минути...5 МИНУТИ! Отново прегръщам меката си приятелка. Но, уви, моментът на осъзнаване, че мога да остана там още 5 минути беше по-дълъг от сладкото продължение. Щом отлетях, от далечината прозвучава отново женски глас. Отново нечленоразделни звуци. Този път са "оооооооу оу, ооооооу оу" - да, познах я. Кеша ме приканваше да не спирам. Мия зъбите си с уиски и повръщам дъга.

Оп, отворих очите - успях. Рефлексно ставам и удрям бутона на будилника. Този път гледах. И този път успях да ритна масата - пореден житейски парадокс. Решавам, че още 5 минути няма да навредят никому. Да. Лягам. Този път малко по-плахо и със сериозната надежда, че времето ще се разтегли повече. И да - полетях си, видях се с Блясъчко, пихме по кафе, всичко беше точно и реших да се връщам, че вече стана време за работа. Отварям очи, слънцето блести на макс, логиката ми започва да се включва. Обръщам се - будилника мига. Мига с цифрите "3:58" - токът е спирал! Телефона звъни...индикирайки 25 пропуснати повиквания. Свежест, стрес и непреодолима агресия към ЧЕЗ създават динамично настроение за старт на седмицата.
Добро утро!